Днес пих кафе с Ели, в общи приказки минавайки ни времето, Ели спомена че е пила кафе с Нея, аз не потръпнах...
 ...вървейки към вкъщи нищо се замислих за живота ми и как безцелно го пропилявам и така стигнах до мислите за Нея, коя бе Тя, била ли е в моя живот, спомен ли бе или сън?
 Тя олицетворяваще всичко хубаво в мен, Тя ме караше да съм по добър и правеше всичко по добро и хубаво около мен. Във времето през което бяхме заедно всичко бе, аз бях по добър и се чуствах щастлив, чуствах сигурност и спокойствие, но аз знаех че това няма да продължи, винаги съм се дънел, всичко хубаво съм губил в моя живот.
 Вече толкова време разделени, преди време само споменаването на нейното име и аз потскачах, а сега, Ели спомена че са се виждали, а аз никаква реакция!
 Не знам това нормална реакция ли е или просто спомените за нещо хубаво случило се преди време, бавно лека полека изчезват? 
 А аз искам да си спомням за Нея!!!